Иван Стамболов-Сула: За клякането върху монументи
Иван Стамболов-Сула
Какво значи да си почитател? Вие почитатели ли сте на някого? Рут Колева се обърна към своите почитатели във връзка онази фотосесия с паметника и рече: „ Приемам рецензиите на моите почитатели, на всеки, който се е почувствал обиден, само че не одобрявам политическите псевдопатриотични акции, които са днешният монумент на безотговорното ръководство, на лицемерието, на разрухата, в която живеем “.
Тоест, в случай че рецензията идва от някого, който не е почитател, нито пък се усеща обиден, а просто изрича мнение от позиция на визиите си за красиво и обичайно, тази рецензия не се приема. Тогава рецензията е политическа и „ псевдопатриотична “. Забелязвате ли по какъв начин „ политическа “ към този момент е мръсна дума по дифолт? Но за какво пък „ псевдопатриотична “? За да не одобриш клечаща върху костница жена, би трябвало ли да си „ псевдопатриот “? Ако някой клекне да се снима по гащи, примерно, на Божи гроб и ти не одобриш, не аплодираш, то какъв родолюбец те прави това, чий родолюбец?
Не намирах отговор на този въпрос, до момента в който, четейки за потребностите на този текст, не попаднах на узнаването, че шумотевицата е тръгнала от Кристиян Шкварек, който в общественото пространство обичайно битува в патриотично амплоа, с което вбесява целокупния либертаритет. Та по тази причина акцията, с изключение на политическа (види се Рут Колева, като се изключи че била феминистка и ЛГБТИ активистка, има и някаква политическа стойност, та да се постанова да водят против нея политически кампании), е и „ псевдопатриотическа “.
Ако Рут Колева беше клекнала в клозетна поза пред МОЧА, това неоправдателно ли щеше да е или похвално? Ами в случай че беше клекнала на връх. Св. Никола (Шипка)? Ами на капището на Кибела в Кабиле? Ами пред паметника на американските водачи, бомбардирали София през 1943-44? Ами върху Балдуиновата кула или някоя тракийска могила? Жалко че махнаха Осмоъгълния пето… и по този начин нататък пред НДК – той си беше съвършен декор зя всевъзможни клечащи фотосесии. И той си имаше своята подземна опикана и осрана част, и от него лъхаше на постмодернизъм.
Иначе казано – кое е възмутителното: че някой се снима разчекнат или че го прави в подтекста на един или различен монумент? Очевидно чувствителността не е по отношение на самостоятелното, а по отношение на публичното възпитание (доколкото въобще съществува възпитание, което не е обществено), не е по отношение на персоналното държание, а по отношение на оскверняването на идеологемите, съдържащи се в паметниците.
Но що за монумент е този, какви идеологеми съдържа? Проверката сочи, че е бил основан от Любомир Далчев през 1976 и е измежду последните му произведения, преди да избяга в Щатите през 1979. Всъщност, доколкото нам, най-последната му обществена творба е скулптурната група пред партийния дом на „ Позитано “, дето я боядисват почти толкоз постоянно, колкото и МОЧА (между другото и аз владея творба на Далчев – един от ескизите за „ Победата “).
В уеб страницата на община Перущица написа, че „ Мемориалният монумент на трите генерации “ (добре е някой да каже на общинския пиар, че „ мемориален монумент “ е перифраза, доколкото memoria значи памет) е отдаден на три типа жертви – паднали в Априлското въстание, в така наречен „ Септемврийско въстание “ и в битката срещу фашизЪма, довела до 9 септември 1944 година
Жертвите са си жертви, Бог да ги елементарни, само че събитията са прекомерно разнородни, мъчно съвместими и това прави въпросният монумент комплициран и спорен знак. Априлското въстание е политическото продължение на църковните битки, ентусиазъм Екзархията да се трансформира в национална страна. То е част от поредност събития (и причина за някои от тях), довели до възобновяване на българското царство и цивилизационното приобщаване към християнска Европа.
Девети септември 1944 година в противен случай – унищожава българското царство и води до половин век безверен комунистически тоталитаризъм. Антифашистката битка е проблематична, доколкото е под въпрос съществуването на държавен фашизъм у нас. „ Монархофашизъм “ е комичен оксиморон, тъй като монархията и фашизмът стоят на два противоположни полюса.
Фашизмът е националистически, а националната страна е това, което смъкна монархията, с цел да я замести. Във властта нациите смениха династиите. Тоест, в случай че в тази костница в действителност има същински кости, то те са на починали в битки за две изцяло противоположни неща – определяне на Третото българско царство и неговото заличаване. Тази част от историята е извънредно деформирана със средствата на тоталитарната агитация от руски вид.
А пък септемврийският бунт от 1923, инспириран от комунистическия интернационал, е просто едно безсмислено клане, изблик на чиста, рафинирана човеконенавистна ненавист.
Така че в една и съща костница лежат мощите на възрожденци-националисти и на метежници-интернационалисти. Но Рут Колева няма от кое място да знае това. То не че няма – има. Но тя не го знае.
Поканена, за разлика от кметицата на Перущица, да се отбрани по малкия екран, Рут Колева се оправда, че не е знаела какво е това оборудване, което фотографите от стилното списание са избрали за декор на нейния съблазън. Но (тук повтаря обръщението си от фейсбук) тя приема рецензии от почитатели, само че не и „ политически псевдопатриотични акции “ – видите ли, аз съм жертва на статуквото и задкулисието!
Всъщност прегрешението й е, че не знае какво прави, „ блажени нищите духом “, „ o, sancta simplicitas “! Но това, което прави, без да знае къде го прави и все едно къде го прави, също е неоправдателно. Било фотосесия за фешън списание. Мястото било „ безспорен разпад “ със спринцовки, свастики и презервативи. Този монумент бил „ неприличен “ по две аргументи, споделя Рут Колева:
1. Не трябвало да дават на прокуратура нея – Рут Колева, – а ръководството, което е довело паметниците до това положение (разбирай Бойко Борисов). Тоест, в случай че пребия бедняк, няма да съм отговорен аз, а събитията, които са го довели до просешка сопа. Ако ограбя сираче, ще бъдат отговорни родителите му, задето са умрели. И Бойко Борисов.
2. Символиката бил вторият позор. Бутафорният и празен саркофаг бил знак на това по какъв начин „ комунистическият режим със своите окървавени ботуши гази върху паметта на починалите в Априлското въстание “. Ами другите два типа починали? И тях ли е сгазил кървавият комунистически ботуш? Срамно било приравняването на Априлското въстание с метежа от 1923. Това е тъкмо по този начин, въпреки че жертвите са си жертви. И всичко щеше да е ОК, в случай че Рут Колева го знаеше авансово.
И тук стигаме до отношението към паметниците по принцип. Според идеологическите потребности то може да бъде четири типа: с незнание, злонамерено, исторически любознателно и уважително. Ако към злонамереното включим хроничното и остро отвращение, а към почтителното включим фанатичното, с това ще изчерпим всички благоприятни условия за отношение към един монумент. Не загатвам безразличието, тъй като то не е тъкмо отношение.
Стигаме и до един различен въпрос, който е още по-интересен: тъй като към тази безспорна нелепост се подвигна толкоз доста звук? Изглежда съответната преживелица е притча на нещо по-голямо, по-дълбоко и по-продължително във времето, а не просто „ политическа и псевдопатриотична акция “ по очернянето на публичния фактор Рут Колева. Сблъскват се отвратителният тоталитаризъм с отвратителния ляв демократизъм – единият клечи върху паметниците на другия. И всеки си има своите фенове. Намесва се и шумното обществено двуличие по въпроси, за които и възмутените не са напълно наясно, само че е значимо да кипи бурно отвращение, все едно от какво. И единствено думи, единствено празно дрънкане…
А в основата е един още по-древен конфликт – конфликтът сред мозъка и сърцето. В основата на всички ереси през последните 17 века лежи гностическата хубост, съгласно която по пътя на своето обожествяване човек не се нуждае от нищо друго, с изключение на от своя разсъдък. Нима умните и красивите не се усещат съвсем като богове? Или напълно? А мозъкът и сърцето, логиката и интуицията, анализът и синтезът, подозрението и вярата не трябва да са в спор, а в естетика, в симфония.
Клетата Рут Колева е единствено знак на всичко това, без да знае, без да си дава сметка, без да го осъзнава. Тя не прави нещата, а единствено ги въплъщава. Тя просто си е снимала трътката за пари и популярност и нищо повече. Както и Кума Лиса във фолклора е знак на ловкост и лукавство, без горкото животно даже и да подозира това. Не обвинявайте Рут Колева, не я съдете. Тя дори не е и Херострат, тъй като той е работил умишлено и целеустремено.
Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник
Какво значи да си почитател? Вие почитатели ли сте на някого? Рут Колева се обърна към своите почитатели във връзка онази фотосесия с паметника и рече: „ Приемам рецензиите на моите почитатели, на всеки, който се е почувствал обиден, само че не одобрявам политическите псевдопатриотични акции, които са днешният монумент на безотговорното ръководство, на лицемерието, на разрухата, в която живеем “.
Тоест, в случай че рецензията идва от някого, който не е почитател, нито пък се усеща обиден, а просто изрича мнение от позиция на визиите си за красиво и обичайно, тази рецензия не се приема. Тогава рецензията е политическа и „ псевдопатриотична “. Забелязвате ли по какъв начин „ политическа “ към този момент е мръсна дума по дифолт? Но за какво пък „ псевдопатриотична “? За да не одобриш клечаща върху костница жена, би трябвало ли да си „ псевдопатриот “? Ако някой клекне да се снима по гащи, примерно, на Божи гроб и ти не одобриш, не аплодираш, то какъв родолюбец те прави това, чий родолюбец?
Не намирах отговор на този въпрос, до момента в който, четейки за потребностите на този текст, не попаднах на узнаването, че шумотевицата е тръгнала от Кристиян Шкварек, който в общественото пространство обичайно битува в патриотично амплоа, с което вбесява целокупния либертаритет. Та по тази причина акцията, с изключение на политическа (види се Рут Колева, като се изключи че била феминистка и ЛГБТИ активистка, има и някаква политическа стойност, та да се постанова да водят против нея политически кампании), е и „ псевдопатриотическа “.
Ако Рут Колева беше клекнала в клозетна поза пред МОЧА, това неоправдателно ли щеше да е или похвално? Ами в случай че беше клекнала на връх. Св. Никола (Шипка)? Ами на капището на Кибела в Кабиле? Ами пред паметника на американските водачи, бомбардирали София през 1943-44? Ами върху Балдуиновата кула или някоя тракийска могила? Жалко че махнаха Осмоъгълния пето… и по този начин нататък пред НДК – той си беше съвършен декор зя всевъзможни клечащи фотосесии. И той си имаше своята подземна опикана и осрана част, и от него лъхаше на постмодернизъм.
Иначе казано – кое е възмутителното: че някой се снима разчекнат или че го прави в подтекста на един или различен монумент? Очевидно чувствителността не е по отношение на самостоятелното, а по отношение на публичното възпитание (доколкото въобще съществува възпитание, което не е обществено), не е по отношение на персоналното държание, а по отношение на оскверняването на идеологемите, съдържащи се в паметниците.
Но що за монумент е този, какви идеологеми съдържа? Проверката сочи, че е бил основан от Любомир Далчев през 1976 и е измежду последните му произведения, преди да избяга в Щатите през 1979. Всъщност, доколкото нам, най-последната му обществена творба е скулптурната група пред партийния дом на „ Позитано “, дето я боядисват почти толкоз постоянно, колкото и МОЧА (между другото и аз владея творба на Далчев – един от ескизите за „ Победата “).
В уеб страницата на община Перущица написа, че „ Мемориалният монумент на трите генерации “ (добре е някой да каже на общинския пиар, че „ мемориален монумент “ е перифраза, доколкото memoria значи памет) е отдаден на три типа жертви – паднали в Априлското въстание, в така наречен „ Септемврийско въстание “ и в битката срещу фашизЪма, довела до 9 септември 1944 година
Жертвите са си жертви, Бог да ги елементарни, само че събитията са прекомерно разнородни, мъчно съвместими и това прави въпросният монумент комплициран и спорен знак. Априлското въстание е политическото продължение на църковните битки, ентусиазъм Екзархията да се трансформира в национална страна. То е част от поредност събития (и причина за някои от тях), довели до възобновяване на българското царство и цивилизационното приобщаване към християнска Европа.
Девети септември 1944 година в противен случай – унищожава българското царство и води до половин век безверен комунистически тоталитаризъм. Антифашистката битка е проблематична, доколкото е под въпрос съществуването на държавен фашизъм у нас. „ Монархофашизъм “ е комичен оксиморон, тъй като монархията и фашизмът стоят на два противоположни полюса.
Фашизмът е националистически, а националната страна е това, което смъкна монархията, с цел да я замести. Във властта нациите смениха династиите. Тоест, в случай че в тази костница в действителност има същински кости, то те са на починали в битки за две изцяло противоположни неща – определяне на Третото българско царство и неговото заличаване. Тази част от историята е извънредно деформирана със средствата на тоталитарната агитация от руски вид.
А пък септемврийският бунт от 1923, инспириран от комунистическия интернационал, е просто едно безсмислено клане, изблик на чиста, рафинирана човеконенавистна ненавист.
Така че в една и съща костница лежат мощите на възрожденци-националисти и на метежници-интернационалисти. Но Рут Колева няма от кое място да знае това. То не че няма – има. Но тя не го знае.
Поканена, за разлика от кметицата на Перущица, да се отбрани по малкия екран, Рут Колева се оправда, че не е знаела какво е това оборудване, което фотографите от стилното списание са избрали за декор на нейния съблазън. Но (тук повтаря обръщението си от фейсбук) тя приема рецензии от почитатели, само че не и „ политически псевдопатриотични акции “ – видите ли, аз съм жертва на статуквото и задкулисието!
Всъщност прегрешението й е, че не знае какво прави, „ блажени нищите духом “, „ o, sancta simplicitas “! Но това, което прави, без да знае къде го прави и все едно къде го прави, също е неоправдателно. Било фотосесия за фешън списание. Мястото било „ безспорен разпад “ със спринцовки, свастики и презервативи. Този монумент бил „ неприличен “ по две аргументи, споделя Рут Колева:
1. Не трябвало да дават на прокуратура нея – Рут Колева, – а ръководството, което е довело паметниците до това положение (разбирай Бойко Борисов). Тоест, в случай че пребия бедняк, няма да съм отговорен аз, а събитията, които са го довели до просешка сопа. Ако ограбя сираче, ще бъдат отговорни родителите му, задето са умрели. И Бойко Борисов.
2. Символиката бил вторият позор. Бутафорният и празен саркофаг бил знак на това по какъв начин „ комунистическият режим със своите окървавени ботуши гази върху паметта на починалите в Априлското въстание “. Ами другите два типа починали? И тях ли е сгазил кървавият комунистически ботуш? Срамно било приравняването на Априлското въстание с метежа от 1923. Това е тъкмо по този начин, въпреки че жертвите са си жертви. И всичко щеше да е ОК, в случай че Рут Колева го знаеше авансово.
И тук стигаме до отношението към паметниците по принцип. Според идеологическите потребности то може да бъде четири типа: с незнание, злонамерено, исторически любознателно и уважително. Ако към злонамереното включим хроничното и остро отвращение, а към почтителното включим фанатичното, с това ще изчерпим всички благоприятни условия за отношение към един монумент. Не загатвам безразличието, тъй като то не е тъкмо отношение.
Стигаме и до един различен въпрос, който е още по-интересен: тъй като към тази безспорна нелепост се подвигна толкоз доста звук? Изглежда съответната преживелица е притча на нещо по-голямо, по-дълбоко и по-продължително във времето, а не просто „ политическа и псевдопатриотична акция “ по очернянето на публичния фактор Рут Колева. Сблъскват се отвратителният тоталитаризъм с отвратителния ляв демократизъм – единият клечи върху паметниците на другия. И всеки си има своите фенове. Намесва се и шумното обществено двуличие по въпроси, за които и възмутените не са напълно наясно, само че е значимо да кипи бурно отвращение, все едно от какво. И единствено думи, единствено празно дрънкане…
А в основата е един още по-древен конфликт – конфликтът сред мозъка и сърцето. В основата на всички ереси през последните 17 века лежи гностическата хубост, съгласно която по пътя на своето обожествяване човек не се нуждае от нищо друго, с изключение на от своя разсъдък. Нима умните и красивите не се усещат съвсем като богове? Или напълно? А мозъкът и сърцето, логиката и интуицията, анализът и синтезът, подозрението и вярата не трябва да са в спор, а в естетика, в симфония.
Клетата Рут Колева е единствено знак на всичко това, без да знае, без да си дава сметка, без да го осъзнава. Тя не прави нещата, а единствено ги въплъщава. Тя просто си е снимала трътката за пари и популярност и нищо повече. Както и Кума Лиса във фолклора е знак на ловкост и лукавство, без горкото животно даже и да подозира това. Не обвинявайте Рут Колева, не я съдете. Тя дори не е и Херострат, тъй като той е работил умишлено и целеустремено.
Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ